Възможно ли е на концерт за класическа музика да пееш, да се смееш, да плачеш, да скачаш, да танцуваш? Да, това ще се случи, ако посетите концерт на Андре Рийо и неговия оркестър. Андре успява да развълнува с класическа музика хора от няколко поколения. Благодарение на модерния прочит на Щраус билетите за концертите му се разпродават почти моментално, а в София един концерт се оказа малко и поради това ще бъдат два.
| 06/16/2018 | 20:00 | ANDRE RIEU |  |
билетите са изчерпани | 70-240 лева | концерт |
| 06/17/2018 | 20:00 | ANDRE RIEU |  |
билетите са изчерпани | 70-240 лева | концерт |
Концертите
Чувате ли вече цигулките? Чувате ли челото и контрабаса? Симфонията на безброй струни, лъкове, духовата секция, онези медени, първи части на „Хубавия син Дунав“? Безкрайния валс, хармонията и грацията на отминала епоха, сега възродена в цялата си старинна прелест в изцяло нов мащаб? Ако чувате всичко това е много вероятно на 16-ти юни да се срещнем в зала „Арена Армеец“, където ще се състои нещо наистина специално. Холандският феномен на валса Андре Рийо и неговият оркестър „Йохан Щраус“ ще изнесат първия си концерт пред българска публика. А на следващия ден и втория.
Заради огромния интерес Андре Рийо обявява втори концерт в София
Андре Рийо е с френско име, но идва от Холандия. Той е цигулар и за пръв път докосва цигулка на петгодишна възраст. Баща му е бил диригент на симфоничния оркестър на Маастрихт, което за пореден път доказва, че в повечето случаи музиката е магия, която тече в кръвта, и нишка, вплетена в самото ДНК на музиканта. Рийо минава през Музикалната академия и Кралската консерватория на Брюксел, където се дипломира с отличие. През далечната 1987 г. основава своя оркестър „Йохан Щраус“ в състав от 12 души. Днес са повече от 60. Край на скучните факти.
Защо наричат Андре Рийо ексцентрик?
Защото живее в замък, строен през XVI век. Защото има огромна колекция от живи пеперуди в метална клетка, чийто дизайн създава сам. Казва, че далеч предпочита пеперудите пред всяко Ферари и дълго е мечтаел за тях. Защото от него струи неподправен оптимизъм, който се прокрадва измежду седалките при всеки един концерт. Защото е бил на ръба на фалита, когато превръща двореца Шьонбрун в сцена, с която обикаля света, защото шампанското по концертите е истинско, а роклите не са реквизит. В едно интервю казва, че ако нещо от това се промени, всичко ще се превърне в просто шоу, в неистина.
Цигулката, на която свири, и това никога няма да спре да впечатлява, днес е на 351 години – един от 650-те запазени инструмента на легендарния лютиер Антонио Страдивари. Около Андре Рийо витае някаква различна атмосфера. Не е загадъчност, по-скоро нещо, което те кара да го харесаш почти веднага. Прероденият Щраус, както често го наричат, използва музиката като средство за промяна и мир, постигнати чрез красота и хармония. Звучи ли твърде утопично, непостижимо?
Кавъри
По свой начин Андре Рийо е възродител. Той приема за своя мисия да превърне класиката в модерност. Голяма част от репертоара на оркестъра включва кавъри на всеизвестни, понякога втръснали до болка песни. Това е обяснимо и до голяма степен логично – във време на ширещо се музикално бездушие, кавърите изпълняват чудесно задачата си да привлекат нови слушатели. И макар в дискографията на оркестъра да присъстват имена като “Can’t Help Falling In Love” на Елвис Пресли, “My Way” на Синатра и “Somewhere Over the Rainbow” от „Магьосникът от Оз“, валсът си остава централен и определящ за спектакъла и неговия диригент. Валсът и любовта.
Тези две взаимнодопълващи се теми запълват дискографията на Андре Рийо. С имена като “Amore”, “Falling in Love”, “Magic of the Waltz”, “The 50 Greatest Love Themes” и “Love in Venice”, някак разбираме, че от подобен концерт можем да излезем само окрилени и по никакъв друг начин. Любовта е централна тема и, макар идеалистично и романтично, посланието опира до нея – тя ще спаси света, скрита в стъпките на танца, носена от крилете на музиката.
използвани са материали от Димитър Рахталиев от podmosta.bg
